Картина XII

Георги Бранев е български драматург, журналист и художник. Най-известен е със сериала “Записки по Българските въстания” и игралният филм “Морето”.

Във връзка с журналистическата му професия  има много публикувани статии, и пътеписът “Скитникът” за неговото пътуване с кораб за далечно плаване. През 2015г. е издадена неговата книга “От облак на облак”, изд. Кибеа. От 1982 г. разделя времето си между Париж и София. Във Франция и България осъществява поредица изложби с портретите и историите на неговите войници от Дунавския полк – една забавна история, написана първоначално като сценарий за анимационен филм.

“Биографска справка  на Дунавский полк и неговият историограф и портретист – Георги Бранев 

Европа е най-умният континент,  а  Дунавският  полк е неговата най-серизно военна сила.  Тя е съставена от най-чевръстите европейски войници.  Но както с всяка армия по света  се случват сакатлъци,  така и на Дунавският полк от време на време му се стоварват такива.  Както,   когато полкът потегли  за да въведе правов ред в  Гренландия,  държавата  която го “препоръча” за там, и която беше задължена да го изхранва по времето на цялата бойна акция,  вместо предварително да сготви войнишките порции,  започна да ги доставя съвсем от високо, съвсем несготвени – от бомбардировачи пусна съвсем живи крави, при това без парашути.  Една от тези крави много успешно  проби един от корабите,  с хиляда войника на борда, и от тях никой не успя да изплува,  за разлика от самата крава.
              Лично аз, в тази акция  бях назначен не като художник, а като фотограф –  за да правя снимки за тяхните военни книжки  – което беше пропуснато,  заради бързината на тази акция.  Обаче пак заради бързината, забравиха да ми зачислят фотоопарат,  и аз бях принуден  с моите бои да рисувам портрет на всеки един войник.  Което остана моето основно занимание в  тази  мащабна военна акция.   А тъй като тези портрети се харесаха  даже  на дами от всякакви породи,  аз започнах да участвам във всякакви  изложби.
На тези изложби най-голям успех имах не при дамите – посетителки,  а при децата.  Даже бях поканен да организирам изложба с моите портрети в малкото училище на малкото село Руре. Изложбата имаше световен успех, и беше отбелязано с репортаж  в  ,,Нис матен”  –  ежедневника на град Ница.
  По-нататък аз участвах и в много  летни  изложби, в друго, вече голямо село на Лазурния град,  които всяка неделя се случваха на неговата главна улица.
Още по-нататък, през цяла една есен,   бях поканен да  участвам  в неделните изложби  на булевард Ришар Льоноар –  нещо като дълъг парк, който започва от площада на Бастилията,  изложби организирани от Кметството на “революционният”  Единайсети район на Париж.
Разбира се, беше ми приятно участието  в тази серия от изложби.  Но що се отнася до  продажбите на мои картини –  това много вежливо и деликатно ще го премълча.”